Очаква се синтезът на поликарбоксилат суперпластизатор с помощта на синтетична биология да доведе до по -екологичен препарат с по -ниски въглеродни емисии.
Докато конвенционалните методи разчитат на суровини на базата на петрол, синтетичната биология може да намали консумацията на изкопаема енергия, като използва микробен метаболизъм на възобновяеми ресурси, като захари за синтезиране на поликарбоксилатни етер етер мономери. Например, промяната на щамовете на E. coli или дрождите за генериране на прекурсори на поликарбоксилна киселина чрез пътя на гликолизата, последвано от ензимно-катализирана полимеризация, може теоретично да намали въглеродния отпечатък с 30%-50%.
Предизвикателствата обаче са: 1. Ефективността на микробния синтез е ниска и метаболитният път трябва да бъде оптимизиран, за да се увеличи добивът;
2. Степента на полимеризация на мономерите на биологична основа е трудна за контрол, което може да повлияе на ефективността на средствата за намаляване на водата;
3. Цената все още е по -висока от тази на нефтохимичния маршрут. Ако тези затруднения са пробити и комбинирани с чисто енергийно захранване, тази технология може да се превърне в важен път за декарбонизиране на индустрията за намаляване на водата.
